КАК НИ РАЗБОЛЯВАТ ЕМОЦИИТЕ

Емоции и Хормони

Състоянието на стрес, независимо дали е причинено от реална, връхлитаща беда или от въображаема опасност, самота и отчаяние, занимаващи съзнанието ни, страх от евентуална загуба, страхове и тревоги, свързани с минало, настояще и бъдеще, всички причиняващи стрес събития и мисли, влияят на системата хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези, а оттам и на функцията на целия организъм.

Нашият мозък е шефът

За всичко случващо се в нашия организъм е виновен нашият мозък, той е шефът. Но не е шеф, като такива, каквито ние познаваме в живота си, а несравнимо по-добър. Той вижда и чува всичко, знае всичко, може да направи всичко по най-добрия начин. Той е толкова висококвалифициран, че е време да погледнем на него с други очи. Нашето съзнание е една малка част от неговите възможности, за които той се грижи.

Интересно защо можем да допуснем, че се разболяваме от външни въздействия като вируси, патогенни бактерии, паразити и гъби, но не можем да приемем, че се разболяваме най-вече от това, което нашият мозък произвежда. Ние не сме му позволили? Кой би позволил на своя мозък да работи по начин, който ни разболява?! Никой! Той работи с нас, работи и против нас. А последното го прави, тъй като няма никакъв друг избор.

Напоследък уменията ни да общуваме се променят драстично. А емоциите ни са плод на всяка глупост, която можем да си въобразим. Емоциите ни служат само за наша консумация, обществото в което живеем няма нужда от тях. Затова как ни разболяват емоциите е много важен въпрос и си струва да се разнищи по-детайлно.

Емоции и хормони предговор

Всичко в природата се случва с натрупване. И няма рязка граница между понятията „живо“ и „не живо“. За да се образува една клетка са нужни определен брой и вид белтъци, а за да се образуват те са нужни определен брой и вид аминокиселини. Последните се образуват от химичните елементи и определена околна среда. Всичко зависи от средата и от това дали са налични всички елементи, за да се създаде аминокиселина, после белтък, после клетка. Клетката е ясно, че е жива, но за белтъците и за аминокиселините не можем да твърдим, че са живи. Дори за вирусите не можем да кажем дали са живи или не са. Борим се с тях, като със сериозен жив противник, но официално науката не се е произнесла по този въпрос.

Така и в нашия организъм всичко се случва с натрупване. Болестите също. Едни на пръв поглед банални дребни инфекции могат да ни докарат сериозно заболяване, което да е причина никоя болница да не поеме отговорност за успешното ни лечение. По същия начин се случват и натрупаните в нас позитивни или негативни емоции. Едните ни помагат, а другите ни вредят чисто на физическо ниво.

Какво се случва с нас, когато емоционираме?

Емоциите са биологични състояния, свързани с нервната система, породени от неврофизиологични промени, различни от мисли, чувства, поведенчески реакции и степен на удоволствие или неудоволствие. Емоцията определя неврологичните промени, които настъпват след нея. Тя е водещата. Тя казва на мозъка какво да прави. Емоцията, която спокойно може да възникне от въображаеми или неистински събития, е същата, която може да възникне от истински сериозни събития. За нашия мозък няма разлика дали емоционираме от нещо реално или от нещо което смятаме, че е реално. Нашият мозък също не прави разлика дали емоционираме насън или наяве. Важното е, че емоционираме. И това е събитието, което кара нашият мозък да произведе нужния хормон, който пък характеризира точно тази емоция. Емоцията е нещо като светкавица, която задейства механизъм по производство на хормони от съответните жлези, например хипоталамуса.

Мозъкът ни като питейно заведение

Нашият организъм, погледнато чисто ендокринологично, е много сложен. Защото не само, че непредвидими събития (или тяхната липса) могат да определят нашето емоционално състояние, от което да последва производство на нежелани хормони, но и всеки път, когато тялото ни произвежда даден хормон, той го свързва с друг хормон. Или иначе казано – тялото ни произвежда винаги хормони в коктейл. В строго определен за еволюционното ни и личностното ни развитие хормонен коктейл.

Например, когато изпитваме страх, невроните ни в централната нервна система произвеждат малко количество адреналин, който веднага се усвоява от организма и отива да каже на щитовидната ни жлеза и надбъбречните жлези, че е време да произведат още адреналин, наричан още епинефрин, (надбъбречните жлези) в строго определена пропорция и съпътствани от малки количества други хормони. Не можем да кажем какъв точно е коктейлът за страх, защото той се усвоява много бързо, но същите тези основни хормони участват по същия начин, когато изпитваме гняв или щуреем. И все пак ние правим голяма разлика между страх и гняв или физическо забавление, което ни харесва. Мозъкът ни също прави тази голяма разлика и се грижи да ни снабди за всичките възможни емоционални моменти с хормоните, които ги характеризират. Всеки момент, всяка секунда ние произвеждаме определен коктейл хормони.

От трън, та на глог

Много хора не си представят нищо конкретно, когато се каже „хормон“. А други си представят нещо течно и сложно, но повечето хора изобщо не са наясно, че хормоните могат да са сложни мастни молекули. „Стройните“ хормони са полезни и организмът ни ги предпочита. Но! Но не можем да ги раздаваме като бонбони. Защото ние сме сложно еволюирали биологични единици. Ние сме венецът на еволюцията на тази планета. И нашата ендокринна система не избира само вкусните бонбони, а точно като фанатичен математик си търси всички неизвестни в системата. И ако не ги намери, не бърза да яде вкусните бонбони, ами започва да натрупва отделените хормони в организма ни, като те променят тъканите, в които се натрупат.

Примерно естрогенът, който е дошъл от яйчниците, не се е усвоил, а се е натрупал в ендометриалните тъкани и те са нараснали, причинявайки на пациентката ендометриоза. Защо се е случило така? Защото всеки наш хормон има своята роля за подобряване работата на даден процес или тъкан. По „оригинален дизайн“ ние следва да произведем естроген заедно с допамин, окситоцин, серотонин и ендорфини. А когато не сме го направили, тъй като за нас това е „поредният ден без настроение“, за мозъка ни това е реално събитие, което го е накарало да произведе кортизол, соматропин (хормон на растежа), гонадотропин, катехоламини или да намали производството на инсулин, Т3 и Т4. И така вместо да си усвои добре организмът ни произведения естроген, получава коктейл от хормони, които се чуди буквално къде да набута. Те навсякъде пречат и само усложняват нещата.

Пример за това как ни разболяват емоциите:  оптимален и нисък тестостерон

Ще дадем още един пример за нежелани реакции след употреба на хормони. Всеки е чувал, че боди билдърите, наречени още културисти, често имат проблем с лактация от гърдите. Причината е приемът на допълнителен тестостерон. Освен в синтетичен вид, често се ползва и прием на хормони от животински произход, примерно тестостерон от бик. Боди билдърите имат лимити също, които се обуславят от генетичния им фонд и колкото и да се трудят в залите, не могат да излъжат природата. Приетият от тях тестостерон често за телата им е абсолютно неразпознаваем, тъй като в природата, за да се отдели такова количество тестостерон, е нужно да се отдели доста и адреналин, а също и норадреналин. Последните две са абсолютно задължителни, тъй като в природата бързият ловец или храбрият боец са надарени с добра мускулатура. Тестостеронът е наградата, след усвояването на адреналина и норадреналина, а не същината на целия процес. Затова за тялото приетият тестостерон се разпознава като естроген, а тъй като съвсем не може да се преработи така, той се натрупва и се получава сложната мастна молекула на пролактин – хормонът, който отговаря за лактацията, съответно тя се проявява при мъжки индивид.

Източник: Хелианти

https://heliantheae.bg